Темата за Ку Клукс Клан (ККК) и неговото възникване след Гражданската война в Съединените щати е сложна и многопластова. Много историци, които изучават този период, описват ККК като разпокъсана мрежа от местни групи, съставени от разгневени бели мъже, които действали спонтанно, без ясна координация. Въпреки това, историкът Брадли Д. Проктър представя нова перспектива, основана на откритията от шифровано писмо на един заможен южняк до неговия брат.

ККК е основан в Пуласки, Тенеси, през 1866 година от група млади мъже от влиятелни бели семейства. Те създават братска организация, която включва странни костюми, ритуали и титли. С нарастващата власт на Републиканската партия в щата, която заплашва възстановяването на бялото управление след Гражданската война, групата започва да тероризира републиканците и чернокожите граждани. Но как се разпространява ККК из целия юг? Дали това е просто резултат от местни групи на бели супремасисти, вдъхновени от медийните репортажи за насилието в Тенеси?

Писмото, което Проктър изследва, е едно от малкото документи от периода на Реконструкцията, свързани с ККК. То е написано от Джонстън Джоунс, брат на Иредел Джоунс, който произхожда от политически активна фамилия в Южна Каролина. Писмото е датирано на 23 октомври 1868 година и почти изцяло се състои от точки и тирета, с няколко разпръснати английски фрази. Проктър успява да намери ключа за шифъра не в документи от Джоунс или неговите съмишленици, а в ръкописен документ от Пуласки, написан от Р. Дж. Брансън. Той твърди, че се е присъединил към ККК скоро след основаването му.

След разкритията Проктър установява, че писмото е молба за изпращане на "конституция" на ККК до бивш лейтенант-полковник от Конфедерацията, за да може той да организира местен клан. Това предполага, че елити като Джоунсите са имали тайна мрежа за разпространение на кланове в различни части на Каролините, свързани с обща конституция. Според Проктър е важно да не се преувеличава единството на ККК. Шифрованото писмо и други доказателства подсказват структура, подобна на съвременни терористични организации, където ръководителите на местни клетки са отговорни пред йерархичната структура, но действат предимно независимо.

Една от целите на тази йерархия в ККК е да насочва бялото насилие към потискането на чернокожите гласоподаватели и други цели на богатите южняци. Проктър подчертава, че елитните членове на ККК, като Джоунсите, са били особено загрижени за това как неелитните бели южняци могат да използват насилие за решаване на лични конфликти или за установяване на контрол върху южното общество.